25 oct 2008, 17:27

Равносметка

  Poesía
507 0 1

         РАВНОСМЕТКА

 

 

Скърца острието на бръснача.

Лъжа огледалото пред мен.

Погледа по образа подскача.

Жив останал съм и този ден.

 

 

Сметка искаш ти, Живот.

Редят се черни - бели дни.

Заложих и последния имот.

Загубих житейските войни.

 

 

Много дадох и много взех.

През пръстите - всичко изтече.

И даже миналото си проклех.

 

… Останах сам. Човек съм вече!..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...