Скърца острието на бръснача.
Лъжа огледалото пред мен.
Погледа по образа подскача.
Жив останал съм и този ден.
Сметка искаш ти, Живот.
Редят се черни - бели дни.
Заложих и последния имот.
Загубих житейските войни.
Много дадох и много взех.
През пръстите - всичко изтече.
И даже миналото си проклех.
… Останах сам. Човек съм вече!..
© Мимо Николов Всички права запазени
ех...приятелю...