25.10.2008 г., 17:27

Равносметка

506 0 1

         РАВНОСМЕТКА

 

 

Скърца острието на бръснача.

Лъжа огледалото пред мен.

Погледа по образа подскача.

Жив останал съм и този ден.

 

 

Сметка искаш ти, Живот.

Редят се черни - бели дни.

Заложих и последния имот.

Загубих житейските войни.

 

 

Много дадох и много взех.

През пръстите - всичко изтече.

И даже миналото си проклех.

 

… Останах сам. Човек съм вече!..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...