25.10.2008 г., 17:27

Равносметка

500 0 1

         РАВНОСМЕТКА

 

 

Скърца острието на бръснача.

Лъжа огледалото пред мен.

Погледа по образа подскача.

Жив останал съм и този ден.

 

 

Сметка искаш ти, Живот.

Редят се черни - бели дни.

Заложих и последния имот.

Загубих житейските войни.

 

 

Много дадох и много взех.

През пръстите - всичко изтече.

И даже миналото си проклех.

 

… Останах сам. Човек съм вече!..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...