Скърца острието на бръснача.
Лъжа огледалото пред мен.
Погледа по образа подскача.
Жив останал съм и този ден.
Сметка искаш ти, Живот.
Редят се черни - бели дни.
Заложих и последния имот.
Загубих житейските войни.
Много дадох и много взех.
През пръстите - всичко изтече.
И даже миналото си проклех.
… Останах сам. Човек съм вече!..
© Мимо Николов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
