Скърца острието на бръснача.
Лъжа огледалото пред мен.
Погледа по образа подскача.
Жив останал съм и този ден.
Сметка искаш ти, Живот.
Редят се черни - бели дни.
Заложих и последния имот.
Загубих житейските войни.
Много дадох и много взех.
През пръстите - всичко изтече.
И даже миналото си проклех.
… Останах сам. Човек съм вече!..
© Мимо Николов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
