Равносметката

За Рая цял живот мечтаем,

ала́ не бързаме за там!...

Макар и труден, но желаем

си Земният живот избран!...

Защото тук са точно толкова

свети́ и грешни – в край до край:

– преплели се Страстта със Болката

на „грешният ни земен“ рай...

Щом казвам „ние“ включвам  себе си –

и аз във своя си Живот

от страсти „грешни“ бях обсебен,

понеже следвах своят ход...

И нито за минута време

не се от него отдели́х –

валеше ме порой с проблеми,

но не потърсих за́вет тих...

Все бягаше ми хоризонта,

бе по-далеч Безкрайността,

която исках да догоня

във Земната си суета́...

... Не му е дадено човеку

да стигне някъде отвъд

на хоризонта...И далеко

пред него свършва своят път!...

... Въпросът, нечовешки сложен

е: Аз какво на Вечността

си бих могъ́л  да ѝ предложа,

което да не знае тя ?...

А отговорът еднозначно

не е възможен за това́,

че чувствата са непрозрачни –

макар в еднакви сетива́...

И даже Любовта човешка,

с която бурно преживях –

със лека във страни́ „забежка“

могла би също да е „грях“...

... И няма много да е лесно

застана ли пред Вечността –

във самочувствие чудесно

и Любовта да защитя́...

Но тъй отдавна вече зная –

не бих я с нищо замени́л...

А целият комфорт на Рая,

за миг  Любов сам бих смени́л!...

Дори да бъде богохулно,

то днес твърдя с обратен знак,

че даже грях: но беше хубаво –

щом Тя дойде  на моят праг!...

11.10.2021.