11 окт. 2021 г., 20:47

Равносметката

585 0 0

Равносметката

 

За Рая цял живот мечтаем,

ала́ не бързаме за там!...

Макар и труден, но желаем

си Земният живот избран!...

 

Защото тук са точно толкова

свети́ и грешни – в край до край:

– преплели се Страстта със Болката

на „грешният ни земен“ рай...

 

Щом казвам „ние“ включвам  себе си –

и аз във своя си Живот

от страсти „грешни“ бях обсебен,

понеже следвах своят ход...

 

И нито за минута време

не се от него отдели́х –

валеше ме порой с проблеми,

но не потърсих за́вет тих...

 

Все бягаше ми хоризонта,

бе по-далеч Безкрайността,

която исках да догоня

във Земната си суета́...

 

... Не му е дадено човеку

да стигне някъде отвъд

на хоризонта...И далеко

пред него свършва своят път!...

 

... Въпросът, нечовешки сложен

е: Аз какво на Вечността

си бих могъ́л  да ѝ предложа,

което да не знае тя ?...

 

А отговорът еднозначно

не е възможен за това́,

че чувствата са непрозрачни –

макар в еднакви сетива́...

 

И даже Любовта човешка,

с която бурно преживях –

със лека във страни́ „забежка“

могла би също да е „грях“...

 

... И няма много да е лесно

застана ли пред Вечността –

във самочувствие чудесно

и Любовта да защитя́...

 

Но тъй отдавна вече зная –

не бих я с нищо замени́л...

А целият комфорт на Рая,

за миг  Любов сам бих смени́л!...

 

Дори да бъде богохулно,

то днес твърдя с обратен знак,

че даже грях: но беше хубаво

щом Тя дойде  на моят праг!...

 

11.10.2021.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...