Oct 11, 2021, 8:47 PM

Равносметката

  Poetry » Love, Other
583 0 0

Равносметката

 

За Рая цял живот мечтаем,

ала́ не бързаме за там!...

Макар и труден, но желаем

си Земният живот избран!...

 

Защото тук са точно толкова

свети́ и грешни – в край до край:

– преплели се Страстта със Болката

на „грешният ни земен“ рай...

 

Щом казвам „ние“ включвам  себе си –

и аз във своя си Живот

от страсти „грешни“ бях обсебен,

понеже следвах своят ход...

 

И нито за минута време

не се от него отдели́х –

валеше ме порой с проблеми,

но не потърсих за́вет тих...

 

Все бягаше ми хоризонта,

бе по-далеч Безкрайността,

която исках да догоня

във Земната си суета́...

 

... Не му е дадено човеку

да стигне някъде отвъд

на хоризонта...И далеко

пред него свършва своят път!...

 

... Въпросът, нечовешки сложен

е: Аз какво на Вечността

си бих могъ́л  да ѝ предложа,

което да не знае тя ?...

 

А отговорът еднозначно

не е възможен за това́,

че чувствата са непрозрачни –

макар в еднакви сетива́...

 

И даже Любовта човешка,

с която бурно преживях –

със лека във страни́ „забежка“

могла би също да е „грях“...

 

... И няма много да е лесно

застана ли пред Вечността –

във самочувствие чудесно

и Любовта да защитя́...

 

Но тъй отдавна вече зная –

не бих я с нищо замени́л...

А целият комфорт на Рая,

за миг  Любов сам бих смени́л!...

 

Дори да бъде богохулно,

то днес твърдя с обратен знак,

че даже грях: но беше хубаво

щом Тя дойде  на моят праг!...

 

11.10.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...