РАЯТ
Като парцал виси небето -
дрипливо, мръсно одеало.
Представям си (кипи джезвето),
че всички носят дрехи в бяло.
Представям си, че тук е Раят.
Че всички са добри и пеят,
цветя навред благоухаят,
в небето птиците се реят
и влюбените се обичат...
Но изкипя кафето. Жалко.
Ще го почистя. Това е всичко.
Представих си... Поне за малкo...
© Димитринка Калева Todos los derechos reservados