16 sept 2013, 19:20

Раят ни е тук

654 0 7

Ела сега да те прегърна

и нека да настъпи мрак.

С целувката луна ще върна

и тя да ни посвети пак.

 

И нека под луната жълта

да се полюбиме със жар.

В душите бързо да нахълта

небесният и звезден чар.

 

Далечните ни две звездици

над нас доволни да трептят.

От твойте бляскави къдрици

те цяла нощ да не заспят.

 

И ранно утро да ни види

прегърнати един във друг.

С усмивка то да ни завиди,

че още сме във рая - тук.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...