16 сент. 2013 г., 19:20

Раят ни е тук

652 0 7

Ела сега да те прегърна

и нека да настъпи мрак.

С целувката луна ще върна

и тя да ни посвети пак.

 

И нека под луната жълта

да се полюбиме със жар.

В душите бързо да нахълта

небесният и звезден чар.

 

Далечните ни две звездици

над нас доволни да трептят.

От твойте бляскави къдрици

те цяла нощ да не заспят.

 

И ранно утро да ни види

прегърнати един във друг.

С усмивка то да ни завиди,

че още сме във рая - тук.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...