6 may 2025, 23:00

Разбирам те

  Poesía
282 2 1

Не мечтая за теб.
не мисли, че те искам.
Не мечтая за теб,
аз просто те мисля.
Може би си просто поредният пристан,
а аз, погубена от своята младост, — не виждам.

 

Или отказвам да го направя?
Сякаш заблудата ми харесва.
Не се опитвам да забравя,
а напротив —
мисля си кога ще те срещна.
А ти? Ти — мен едва ли.
Но спокойно, не ти се обиждам.

Чудя се — стихът ми вече забрави ли?
Аз наум го чета
и наум пак теб виждам.

 

А как ми се иска
един разговор с теб само —
за малко да ме усетиш близка,
да се облегна на твоето рамо.
И да чуя какво ли си мислиш…
Сигурно ще кажеш, че съм луда,
че след най-бруталните истини
аз още живея в заблуда.

 

В заблуда, но не в съжаление,
пред теб разкрих и сърце, и душа
с цел да намеря смирение.
Как можах да си внуша,
че в теб ще открия разбиране?
И въпреки всичко… разбирам те.

Сега питам се —

има ли смисъл да продължа да те търся
щом вече във всичко откривам те?

Отговор имам — разбира се.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивет Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво написано!
    “има ли смисъл да продължа да те търся
    щом вече във всичко откривам те?” ми е любимо!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...