Разбирам те

Не мечтая за теб.
не мисли, че те искам.
Не мечтая за теб,
аз просто те мисля.
Може би си просто поредният пристан,
а аз, погубена от своята младост, — не виждам.

Или отказвам да го направя?
Сякаш заблудата ми харесва.
Не се опитвам да забравя,
а напротив —
мисля си кога ще те срещна.
А ти? Ти — мен едва ли.
Но спокойно, не ти се обиждам.

Чудя се — стихът ми вече забрави ли?
Аз наум го чета
и наум пак теб виждам.

А как ми се иска
един разговор с теб само —
за малко да ме усетиш близка,
да се облегна на твоето рамо.
И да чуя какво ли си мислиш…
Сигурно ще кажеш, че съм луда,
че след най-бруталните истини
аз още живея в заблуда.

В заблуда, но не в съжаление,
пред теб разкрих и сърце, и душа
с цел да намеря смирение.
Как можах да си внуша,
че в теб ще открия разбиране?
И въпреки всичко… разбирам те.

Сега питам се —

има ли смисъл да продължа да те търся
щом вече във всичко откривам те?

Отговор имам — разбира се.