6.05.2025 г., 23:00

Разбирам те

280 2 1

Не мечтая за теб.
не мисли, че те искам.
Не мечтая за теб,
аз просто те мисля.
Може би си просто поредният пристан,
а аз, погубена от своята младост, — не виждам.

 

Или отказвам да го направя?
Сякаш заблудата ми харесва.
Не се опитвам да забравя,
а напротив —
мисля си кога ще те срещна.
А ти? Ти — мен едва ли.
Но спокойно, не ти се обиждам.

Чудя се — стихът ми вече забрави ли?
Аз наум го чета
и наум пак теб виждам.

 

А как ми се иска
един разговор с теб само —
за малко да ме усетиш близка,
да се облегна на твоето рамо.
И да чуя какво ли си мислиш…
Сигурно ще кажеш, че съм луда,
че след най-бруталните истини
аз още живея в заблуда.

 

В заблуда, но не в съжаление,
пред теб разкрих и сърце, и душа
с цел да намеря смирение.
Как можах да си внуша,
че в теб ще открия разбиране?
И въпреки всичко… разбирам те.

Сега питам се —

има ли смисъл да продължа да те търся
щом вече във всичко откривам те?

Отговор имам — разбира се.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивет Боянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво написано!
    “има ли смисъл да продължа да те търся
    щом вече във всичко откривам те?” ми е любимо!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...