22 mar 2008, 19:06

разбиране 

  Poesía » Otra
750 0 2

аз ще съм по спешност

акушерка

сръчно

ще бръкна между

разчекнатите хладни

и потни хълми

да измъкна

за последно изгрева и

ще изплаче

облекчение за всички ни

последния

ни ден заедно ще

изродим

изпод висок и син чаршаф

разделното дете на

нашта връзка

небето се завърта

с кръв опръскано

напъвахме се

небето от коприна аз

си тръгвам от родината

с пъпна връв пътечка

слънчева по езерото

лодка да не я прекъсне

мила не е късно

да се откажа но в

напреднала раздяла

изтощени сме ала

след сложната майевтика

ще си отдъхнем и аз вярвам

смела си и ще износиш прошка

че не се получи първия ни път

© Рая Деянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • написах ти коментар но го изтрих без да искам сбърках бутона ...беше стихче ...пффффф...както и да е...та не липсваш само на Радо и на мен (без да съм назубрил наизуст теориите на Сократ) ...и така като чета май Бабин ден прараства в очакване за Видов ...много ти се радвам ...оплиташ на макс ...една част от твое стихотворение ми се въртя много време в главата ..."полека де полека влезе ми люлека в окото " ...та и ти така влизаш ......и никакви ембриони на прошка да се научи ...
  • Ей, липсваше! Определено е по-скучно без теб в сайта! Гледам, сега/след иронията/ и майевтиката се появи! Остават индукцията и определението! Не зная накъде водиш, но определено ме кефи пътуването!
    AVE
Propuestas
: ??:??