22 мар. 2008 г., 19:06

разбиране

1K 0 2

аз ще съм по спешност

акушерка

сръчно

ще бръкна между

разчекнатите хладни

и потни хълми

да измъкна

за последно изгрева и

ще изплаче

облекчение за всички ни

последния

ни ден заедно ще

изродим

изпод висок и син чаршаф

разделното дете на

нашта връзка

небето се завърта

с кръв опръскано

напъвахме се

небето от коприна аз

си тръгвам от родината

с пъпна връв пътечка

слънчева по езерото

лодка да не я прекъсне

мила не е късно

да се откажа но в

напреднала раздяла

изтощени сме ала

след сложната майевтика

ще си отдъхнем и аз вярвам

смела си и ще износиш прошка

че не се получи първия ни път

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рая Деянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • написах ти коментар но го изтрих без да искам сбърках бутона ...беше стихче ...пффффф...както и да е...та не липсваш само на Радо и на мен (без да съм назубрил наизуст теориите на Сократ) ...и така като чета май Бабин ден прараства в очакване за Видов ...много ти се радвам ...оплиташ на макс ...една част от твое стихотворение ми се въртя много време в главата ..."полека де полека влезе ми люлека в окото " ...та и ти така влизаш ......и никакви ембриони на прошка да се научи ...
  • Ей, липсваше! Определено е по-скучно без теб в сайта! Гледам, сега/след иронията/ и майевтиката се появи! Остават индукцията и определението! Не зная накъде водиш, но определено ме кефи пътуването!
    AVE

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...