Kaena (Виолета) Kaena (Виолета)
7
16 nov 2006, 14:30

Разбита на парчета

  Poesía
1.3K 0 2

Умира бавно
Ден след ден
Счупва се безшумно
И разбита на парчета се разпръсква

Силни крясъци
Молби за помощ
Кървави сълзи се стичат
От нейните уморените очи

Безсърдечно затворена в тъмнина
Оставена съвсем сама
Никой не може да усети болката й
Или да чуе стоновете й

Спомени до безкрайност преминават
През нейната глава
Замъгляват сетивата й
Убиват я сега

Ужасяващите й викове
Отзвучават край нея
Гласът й бавно утихва
...нея вече я няма

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0