Умира бавно
Ден след ден
Счупва се безшумно
И разбита на парчета се разпръсква
Силни крясъци
Молби за помощ
Кървави сълзи се стичат
От нейните уморените очи
Безсърдечно затворена в тъмнина
Оставена съвсем сама
Никой не може да усети болката й
Или да чуе стоновете й
Спомени до безкрайност преминават
През нейната глава
Замъгляват сетивата й
Убиват я сега
Ужасяващите й викове
Отзвучават край нея
Гласът й бавно утихва
...нея вече я няма
© Виолета All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
