Умира бавно
Ден след ден
Счупва се безшумно
И разбита на парчета се разпръсква
Силни крясъци
Молби за помощ
Кървави сълзи се стичат
От нейните уморените очи
Безсърдечно затворена в тъмнина
Оставена съвсем сама
Никой не може да усети болката й
Или да чуе стоновете й
Спомени до безкрайност преминават
През нейната глава
Замъгляват сетивата й
Убиват я сега
Ужасяващите й викове
Отзвучават край нея
Гласът й бавно утихва
...нея вече я няма
© Виолета Всички права запазени