Всеки път, когато часовникът спре
някъде там умира едно дете.
Остават само спомени сърдечни
да греят в душите ни вечни.
Едно дете ме гледа с поглед лазурен,
с поглед потаен, пакостлив и буен.
Питам се: аз ли съм това?
Страшни въпроси измъчват моята душа.
Греят страшно много фалшиви слънца,
за всичко плащам безпощадно висока цена.
Имам страшно много мечти,
но времето бавно всичко разби. ...