12 мая 2007 г., 11:55

Разбити мечти

1.1K 0 2
Всеки път, когато часовникът спре
някъде там умира едно дете.
Остават само спомени сърдечни
да греят в душите ни вечни.
Едно дете ме гледа с поглед лазурен,
с поглед потаен, пакостлив и буен.
Питам се: аз ли съм това?
Страшни въпроси измъчват моята душа.
Греят страшно много фалшиви слънца,
за всичко плащам безпощадно висока цена.
Имам страшно много мечти,
но времето бавно всичко разби.
И няма никаква утеха -
всичко безмилостно ми отнеха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яничка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...