Всеки път, когато часовникът спре някъде там умира едно дете. Остават само спомени сърдечни да греят в душите ни вечни. Едно дете ме гледа с поглед лазурен, с поглед потаен, пакостлив и буен. Питам се: аз ли съм това? Страшни въпроси измъчват моята душа. Греят страшно много фалшиви слънца, за всичко плащам безпощадно висока цена. Имам страшно много мечти, но времето бавно всичко разби. И няма никаква утеха - всичко безмилостно ми отнеха...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.