ashley_ (Яничка) ashley_ (Яничка)
37
May 12, 2007, 11:55 AM

Разбити мечти

  Poetry
1.1K 0 2
Всеки път, когато часовникът спре
някъде там умира едно дете.
Остават само спомени сърдечни
да греят в душите ни вечни.
Едно дете ме гледа с поглед лазурен,
с поглед потаен, пакостлив и буен.
Питам се: аз ли съм това?
Страшни въпроси измъчват моята душа.
Греят страшно много фалшиви слънца,
за всичко плащам безпощадно висока цена.
Имам страшно много мечти,
но времето бавно всичко разби.
И няма никаква утеха -
всичко безмилостно ми отнеха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яничка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0