ashley_ (Яничка)
37 51
May 12, 2007, 11:55 AM

Разбити мечти 

  Poetry
694 0 2
Всеки път, когато часовникът спре
някъде там умира едно дете.
Остават само спомени сърдечни
да греят в душите ни вечни.
Едно дете ме гледа с поглед лазурен,
с поглед потаен, пакостлив и буен.
Питам се: аз ли съм това?
Страшни въпроси измъчват моята душа.
Греят страшно много фалшиви слънца,
за всичко плащам безпощадно висока цена.
Имам страшно много мечти,
но времето бавно всичко разби.
И няма никаква утеха -
всичко безмилостно ми отнеха...

© Яничка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??