ashley_ (Яничка)
37 51
May 12, 2007, 11:55 AM

Разбити мечти 

  Poetry
4.5 / 2
884 0 2
Всеки път, когато часовникът спре
някъде там умира едно дете.
Остават само спомени сърдечни
да греят в душите ни вечни.
Едно дете ме гледа с поглед лазурен,
с поглед потаен, пакостлив и буен.
Питам се: аз ли съм това?
Страшни въпроси измъчват моята душа.
Греят страшно много фалшиви слънца,
за всичко плащам безпощадно висока цена.
Имам страшно много мечти,
но времето бавно всичко разби. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яничка All rights reserved.

Random works

More works »