Разбъркани градски мисли
Да избягам.
Как ръцете ми сковани
търпеливо вършат все онези същите
безмислени неща.
Как очите разпознават вече само цветовете -
онези неестествени нюанси на града.
Как по стъпките ми никой градски вятър
не умее да надушва миризмата на страха.
Как сред лудата фамозност на безумния театър -
устремена слепешката се препъвам.
Но вървя.
Как съм чужда тук и тиха. Тъй ужасно тиха сред шума.
Да избягам.
Да политна. ДА ПОЛИТНА.
Но дали са живи още мойте сини небеса...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
