Разбъркани градски мисли
Да избягам.
Как ръцете ми сковани
търпеливо вършат все онези същите
безмислени неща.
Как очите разпознават вече само цветовете -
онези неестествени нюанси на града.
Как по стъпките ми никой градски вятър
не умее да надушва миризмата на страха.
Как сред лудата фамозност на безумния театър -
устремена слепешката се препъвам.
Но вървя.
Как съм чужда тук и тиха. Тъй ужасно тиха сред шума.
Да избягам.
Да политна. ДА ПОЛИТНА.
Но дали са живи още мойте сини небеса...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
