13.08.2008 г., 21:55 ч.

Разбъркани градски мисли 

  Поезия
972 0 15

Да избягам.

Как ръцете ми сковани

търпеливо вършат все онези същите

безмислени неща.

Как очите разпознават вече само цветовете -

онези неестествени нюанси на града.

Как по стъпките ми никой градски вятър

не умее  да надушва миризмата на страха.

Как сред лудата фамозност на безумния театър -

устремена слепешката се препъвам.

Но вървя.

Как съм чужда тук и тиха. Тъй ужасно тиха сред шума.

Да избягам.

Да политна. ДА ПОЛИТНА.

Но дали са живи още мойте сини небеса...

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??