Разбъркани градски мисли

Poetry

1.3K 0 15

Да избягам.

Как ръцете ми сковани

търпеливо вършат все онези същите

безмислени неща.

Как очите разпознават вече само цветовете -

онези неестествени нюанси на града.

Как по стъпките ми никой градски вятър

не умее да надушва миризмата на страха.

Как сред лудата фамозност на безумния театър -

устремена слепешката се препъвам.

Но вървя.

Как съм чужда тук и тиха. Тъй ужасно тиха сред шума.

Да избягам.

Да политна. ДА ПОЛИТНА.

Но дали са живи още мойте сини небеса...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tomad (Тома Кашмирски)

Еми поподреди ги де, Кате.

2008-11-19T13:05:02+02:00
ДесиК (Деси Копчалийска)

Да, Кате, ПОЛЕТИ!!!! Твоите сини небесата те очакват...

2008-08-14T22:37:37+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

Как очите разпознават вече само цветовете -
онези неестествени нюанси на града.

Великолепно!

2008-08-14T19:30:51+03:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Поздравления наистина!!! Прекрасно е!

2008-08-14T12:40:36+03:00
Jane_d (Деси Инджева)

Кате...!
При теб винаги е до болка ВЕЛИКОЛЕПИЕ!*

2008-08-14T11:13:53+03:00