20 dic 2016, 13:07

Разчитане на йероглифи

  Poesía » Otra
1.2K 4 9


Белоснежни и кални, трънливи и меки посоки
с милиарди човешки следи в йероглифно писмо
мамят пътника, дръзнал веднъж да надскочи високо
летаргичния кротък живот с хладни вени на смок.

 

Невъзможното щастие винаги крие опасност,
а човешката болка е камък, камшик и хомот,
но зарасне ли раната, белегът става прекрасен...
Да се вдигнеш над ръста си! Ето, това е живот!

 

Милиарди причини ще има в калта да се ровиш
и едничка да тръгнеш нагоре, макар без крила.
Свободата е ключ, а ключът – мисълта без окови,
Имаш всички посоки, една от сърце пожелай.

 

Със сърце преживей най-усойните черни завои,
белоснежно и меко върви в буреносни мъгли.
Неродените още следи припознай, като свои
и, небето когато достигнеш, до кал се смали.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Благодаря за удоволствието, Цвети!
  • "Милиарди причини ще има в калта да се ровиш
    и едничка да тръгнеш нагоре, макар без крила."
    ... а поантата е несравнима.
    Поздравявам те!
  • Благодаря, че харесахте, приятели!!! Светли празници ви желая!!!
  • Хубаво стихотворение, разчитането на йероглифите винаги си струва
  • И небето когато достигнеш, до кал се смали!... Силна поезия!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...