20 дек. 2016 г., 13:07

Разчитане на йероглифи

1.2K 4 9


Белоснежни и кални, трънливи и меки посоки
с милиарди човешки следи в йероглифно писмо
мамят пътника, дръзнал веднъж да надскочи високо
летаргичния кротък живот с хладни вени на смок.

 

Невъзможното щастие винаги крие опасност,
а човешката болка е камък, камшик и хомот,
но зарасне ли раната, белегът става прекрасен...
Да се вдигнеш над ръста си! Ето, това е живот!

 

Милиарди причини ще има в калта да се ровиш
и едничка да тръгнеш нагоре, макар без крила.
Свободата е ключ, а ключът – мисълта без окови,
Имаш всички посоки, една от сърце пожелай.

 

Със сърце преживей най-усойните черни завои,
белоснежно и меко върви в буреносни мъгли.
Неродените още следи припознай, като свои
и, небето когато достигнеш, до кал се смали.

 

Цвета Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Благодаря за удоволствието, Цвети!
  • "Милиарди причини ще има в калта да се ровиш
    и едничка да тръгнеш нагоре, макар без крила."
    ... а поантата е несравнима.
    Поздравявам те!
  • Благодаря, че харесахте, приятели!!! Светли празници ви желая!!!
  • Хубаво стихотворение, разчитането на йероглифите винаги си струва
  • И небето когато достигнеш, до кал се смали!... Силна поезия!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...