Dec 20, 2016, 1:07 PM

Разчитане на йероглифи

  Poetry » Other
1.2K 4 9


Белоснежни и кални, трънливи и меки посоки
с милиарди човешки следи в йероглифно писмо
мамят пътника, дръзнал веднъж да надскочи високо
летаргичния кротък живот с хладни вени на смок.

 

Невъзможното щастие винаги крие опасност,
а човешката болка е камък, камшик и хомот,
но зарасне ли раната, белегът става прекрасен...
Да се вдигнеш над ръста си! Ето, това е живот!

 

Милиарди причини ще има в калта да се ровиш
и едничка да тръгнеш нагоре, макар без крила.
Свободата е ключ, а ключът – мисълта без окови,
Имаш всички посоки, една от сърце пожелай.

 

Със сърце преживей най-усойните черни завои,
белоснежно и меко върви в буреносни мъгли.
Неродените още следи припознай, като свои
и, небето когато достигнеш, до кал се смали.

 

Цвета Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Благодаря за удоволствието, Цвети!
  • "Милиарди причини ще има в калта да се ровиш
    и едничка да тръгнеш нагоре, макар без крила."
    ... а поантата е несравнима.
    Поздравявам те!
  • Благодаря, че харесахте, приятели!!! Светли празници ви желая!!!
  • Хубаво стихотворение, разчитането на йероглифите винаги си струва
  • И небето когато достигнеш, до кал се смали!... Силна поезия!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...