rudin (Иван Христов)
865 1445
6 abr 2012, 23:44

Раздаване 

  Poesía » Filosófica
481 0 4

Веднъж ли спираха до мене,

веднъж ли плачещи тешах?

Отиваха си утешени,

от раните им аз кървях.

 

Под облаците превалява,

но после грейва слънчев ден,

а болката у мен остава

и все си нося кръста с мен.

 

Така минават дни, години...

Аз чувствата си в стих излях.

Остават те! – неизлечими

и чисти като ранен сняг.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??