rudin (Иван Христов)
858 1444
6 апр. 2012 г., 23:44

Раздаване 

  Поэзия » Философская
537 0 4

Веднъж ли спираха до мене,

веднъж ли плачещи тешах?

Отиваха си утешени,

от раните им аз кървях.

 

Под облаците превалява,

но после грейва слънчев ден,

а болката у мен остава

и все си нося кръста с мен.

 

Така минават дни, години...

Аз чувствата си в стих излях.

Остават те! – неизлечими

и чисти като ранен сняг.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??