27 ago 2008, 14:50

Разделени

  Poesía
994 0 2

По различни посоки поехме,

без "Довиждане!" да кажем;

постепенно един от друг щастието отнехме,

но не искахме да го признаем...

 

Когато (ти) си тръгна,

разбрах, че всичко започва отначало;

продължи напред, дори не ме прегърна -

само каза, че сърцето ти е изгоряло!

 

Казваше, че ме обичаш,

но каква любов беше това?

Защо от чувствата си днес се отказваш,

та те след себе си оставиха следа...?

 

Всичко било е долна лъжа,

прогледнах, за да видя, че от раздялата ни не те е заболяло;

а аз разкайвах се, мислех (си), че греша,

но осъзнах - ние никога не сме били едно цяло!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алехандра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...