Разделени
По различни посоки поехме,
без "Довиждане!" да кажем;
постепенно един от друг щастието отнехме,
но не искахме да го признаем...
Когато (ти) си тръгна,
разбрах, че всичко започва отначало;
продължи напред, дори не ме прегърна -
само каза, че сърцето ти е изгоряло!
Казваше, че ме обичаш,
но каква любов беше това?
Защо от чувствата си днес се отказваш,
та те след себе си оставиха следа...?
Всичко било е долна лъжа,
прогледнах, за да видя, че от раздялата ни не те е заболяло;
а аз разкайвах се, мислех (си), че греша,
но осъзнах - ние никога не сме били едно цяло!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алехандра Всички права запазени
