27.08.2008 г., 14:50 ч.

Разделени 

  Поезия
714 0 2

По различни посоки поехме,

без "Довиждане!" да кажем;

постепенно един от друг щастието отнехме,

но не искахме да го признаем...

 

Когато (ти) си тръгна,

разбрах, че всичко започва отначало;

продължи напред, дори не ме прегърна -

само каза, че сърцето ти е изгоряло!

 

Казваше, че ме обичаш,

но каква любов беше това?

Защо от чувствата си днес се отказваш,

та те след себе си оставиха следа...?

 

Всичко било е долна лъжа,

прогледнах, за да видя, че от раздялата ни не те е заболяло;

а аз разкайвах се, мислех (си), че греша,

но осъзнах - ние никога не сме били едно цяло!!!

© Алехандра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??