Aug 27, 2008, 2:50 PM

Разделени

  Poetry
998 0 2

По различни посоки поехме,

без "Довиждане!" да кажем;

постепенно един от друг щастието отнехме,

но не искахме да го признаем...

 

Когато (ти) си тръгна,

разбрах, че всичко започва отначало;

продължи напред, дори не ме прегърна -

само каза, че сърцето ти е изгоряло!

 

Казваше, че ме обичаш,

но каква любов беше това?

Защо от чувствата си днес се отказваш,

та те след себе си оставиха следа...?

 

Всичко било е долна лъжа,

прогледнах, за да видя, че от раздялата ни не те е заболяло;

а аз разкайвах се, мислех (си), че греша,

но осъзнах - ние никога не сме били едно цяло!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алехандра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...