27 авг. 2008 г., 14:50

Разделени

995 0 2

По различни посоки поехме,

без "Довиждане!" да кажем;

постепенно един от друг щастието отнехме,

но не искахме да го признаем...

 

Когато (ти) си тръгна,

разбрах, че всичко започва отначало;

продължи напред, дори не ме прегърна -

само каза, че сърцето ти е изгоряло!

 

Казваше, че ме обичаш,

но каква любов беше това?

Защо от чувствата си днес се отказваш,

та те след себе си оставиха следа...?

 

Всичко било е долна лъжа,

прогледнах, за да видя, че от раздялата ни не те е заболяло;

а аз разкайвах се, мислех (си), че греша,

но осъзнах - ние никога не сме били едно цяло!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алехандра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...