14 may 2006, 20:44

Разделени 

  Poesía
1022 0 11

                       Държа аз снимката ти във ръце
                       и капе кръв от моето сърце -
                       не иска да ни събере съдбата,
                       да бъдеш ти до мен жената.
                      
                       Как искам всеки ден да галя,
                       косите ти и твоето лице
                       и устните ти да целувам,
                       да бъда твоето момче.
     
                       Как искам вечер да се гушна
                       до твойте пухкави гърди,
                       любовни думи да пошушна,
                       да трия твоите сълзи.
 
                       И твойто тяло в страст гореща
                       да любя ден и нощ, безкрай.
                       Дали съдбата тъй зловеща,
                       ще иска ти да бъдеш моят рай?!
                       

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??