Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
May 14, 2006, 8:44 PM

Разделени

  Poetry
1.2K 0 11

                       Държа аз снимката ти във ръце
                       и капе кръв от моето сърце -
                       не иска да ни събере съдбата,
                       да бъдеш ти до мен жената.
                      
                       Как искам всеки ден да галя,
                       косите ти и твоето лице
                       и устните ти да целувам,
                       да бъда твоето момче.
     
                       Как искам вечер да се гушна
                       до твойте пухкави гърди,
                       любовни думи да пошушна,
                       да трия твоите сълзи.
 
                       И твойто тяло в страст гореща
                       да любя ден и нощ, безкрай.
                       Дали съдбата тъй зловеща,
                       ще иска ти да бъдеш моят рай?!
                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0