Разделени
Държа аз снимката ти във ръце
и капе кръв от моето сърце -
не иска да ни събере съдбата,
да бъдеш ти до мен жената.
Как искам всеки ден да галя,
косите ти и твоето лице
и устните ти да целувам,
да бъда твоето момче.
Как искам вечер да се гушна
до твойте пухкави гърди,
любовни думи да пошушна,
да трия твоите сълзи.
И твойто тяло в страст гореща
да любя ден и нощ, безкрай.
Дали съдбата тъй зловеща,
ще иска ти да бъдеш моят рай?!
© Христо Костов All rights reserved.
