"Умираме" от кеф да се делиме,
на бедни, на богати, на красиви.
Макар че всеки е с лице и име,
с душа и със сърце – до болка живи.
Дебели сме, във норма или слаби,
наконтени, небрежни, парцаливи.
Дори сме вечно стари, или млади,
бездарници в масовка, талантливи.
Брюнети и блондини, тарикати,
усмихнати, навъсени и смешни,
начетени и срамно глуповати,
простаци и префинено безгрешни.
И кожата е с цветове различни,
телата – с тунинг или натурални.
За Бога, я се опомнете всички,
не виждате ли – до един сме Кални!
© Данаил Таков Todos los derechos reservados