dansyto (Данаил Таков)
803 3686
3.07.2019 г., 7:01 ч.

Разделяй и владей 

  Поезия
391 8 10

"Умираме" от кеф да се делиме,

на бедни, на богати, на красиви.

Макар че всеки е с лице и име,

с душа и със сърце – до болка живи.

 

Дебели сме, във норма или слаби,

наконтени, небрежни, парцаливи.

Дори сме вечно стари, или млади,

бездарници в масовка, талантливи.

 

Брюнети и блондини, тарикати,

усмихнати, навъсени и смешни,

начетени и срамно глуповати,

простаци и префинено безгрешни.

 

И кожата е с цветове различни,

телата – с тунинг или натурални.

За Бога, я се опомнете всички,

не виждате ли – до един сме Кални!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодарности, Рози, Ина, Ваня, Ангелче, Коментаторът, Наде, Георги, Марианче, Pepi, Стойчо, Васи, Гавраил, Ели! Коментарите ви ме радват и зареждат за още писане! Поздрави!
  • Точно така, много точни определения!
  • Великолепен стих!
    Поздравления!!!
  • В различни опаковки, но дълбоко в калта! Браво!
  • "Пръст от пръстта!"
    С какво ли ще съм по-различен?
    Милея,ненавиждам; и обичам!
    Браво, Данаил!
  • О, тази максима я следват масово! Браво, Дани!
  • Браво!
    Браво!
    Браво!
    В любими без много мислене!
    Поздравявам те!
  • От кал сме, Дани, но кални не сме. Летят душите ни високо, над блатото, пръскат ни само камъните, които хвърляме. Но то е за добро...
  • Наистина "до един сме Кални", Данаил...Много истина има в редовете.
  • И жадни за любов и за внимание!...
Предложения
: ??:??