28 oct 2011, 21:23

Разделяй и владей/басня

  Poesía » Civil
911 0 7

В държавната гора обширна

живееха си кротко, мирно –

като мили братя и сестри –

стадо нежни, пъргави Сърни

с водача си Елен – добър, но строг

и Козелът – снажен, виторог,

водач на стадото си от  Кози –

дружки смели, мили и добри.

Живееха добре, задружно.

Услужваха си, щом е нужно.

Тревица заедно пасяха

и заедно се веселяха.

Дружно те посрещаха  скръбта,

дружни бяха после в  радостта.

Да, те бяха от различен род,

но сред горския добър народ

живееха си те сплотено,

тихо, кротичко и почтено.

Ала  случи и с  тях бедата!

Домъкнала се бе в гората

коварна чужденка – Хиена -

свадлива, много непочтена,

злобна, нагла и крадлива,

и интригантка  бе лъжлива…

Та, щом в гората тя пристигна,

коварната си цел постигна -

дружбата красива  да смути

между тези  съседи добри.

С усмивка хитра на устата

потропа първо на вратата

на нашите Кози игриви:

- Привет на вас, благочестиви

и най-достойни във гората!

Макар че съм ви непозната –

още чужденка за този лес,

приносител съм на чудна вест.

Чух, ще има избори у вас

за нова, по-достойна власт.

Сред кандидатите безбройни,

безспорно е, сте най-достойни!

Да,  Козелът, вашият водач,

не е като Елена - "Рогач"!

Козите всеки уважава.

На вас се падат чест и слава!

Така Хиената поквари

ума на тези бедни твари.

След туй отби се при Сърните

и тук повтори тя лъжите,

че е Еленът най-достоен,

прочут навред с духа си боен,

с осанка горда, с красота

и роден нарочно за властта.

Не е като Козела гаден,

надут, неук, вонящ и гладен...

С лъжи Елена тя  омая,

с Козела скара ги накрая.

До вчера - пример за другарство,

днес вече  - жертви на коварство,

те превърнаха се в зверове

и дори в заклети врагове…

А докато те враждуват,

оплюват се, или воюват,

тук, в  спокойната на вид гора,

тихо, тихо се смени властта.

Сдоби се със  царския венец

самозванец подъл – чужденец.

Пи-ар бе хитрата Хиена,

за интриги  тук внедрена.

 

„Разделяй братя и владей!”  -

девиз на не един злодей

от миналото, а и днес,

владял народа ни злочест.

Но не за подлото коварство

на чуждите говоря аз.

Боли, че братство и другарство

ний често жертваме за власт!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво, Гени!
    Толкова истинско и искрено си го написала и много поучително!
    Какви неща се случват в спокойната на вид гора?
    Лека седмица ти желая!
    Успех и късмет!
  • По хубаво описание на времето в което живеем,до сега не бях прочела!Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ви, Ели, Виктор, Ани, Миме! Да, актуално е, за съжаление!
  • Актуално звучене!
    Поздрав!
  • здравей! Хареса ми. Съвсем актуално имного поучително.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...