28.10.2011 г., 21:23

Разделяй и владей/басня

912 0 7

В държавната гора обширна

живееха си кротко, мирно –

като мили братя и сестри –

стадо нежни, пъргави Сърни

с водача си Елен – добър, но строг

и Козелът – снажен, виторог,

водач на стадото си от  Кози –

дружки смели, мили и добри.

Живееха добре, задружно.

Услужваха си, щом е нужно.

Тревица заедно пасяха

и заедно се веселяха.

Дружно те посрещаха  скръбта,

дружни бяха после в  радостта.

Да, те бяха от различен род,

но сред горския добър народ

живееха си те сплотено,

тихо, кротичко и почтено.

Ала  случи и с  тях бедата!

Домъкнала се бе в гората

коварна чужденка – Хиена -

свадлива, много непочтена,

злобна, нагла и крадлива,

и интригантка  бе лъжлива…

Та, щом в гората тя пристигна,

коварната си цел постигна -

дружбата красива  да смути

между тези  съседи добри.

С усмивка хитра на устата

потропа първо на вратата

на нашите Кози игриви:

- Привет на вас, благочестиви

и най-достойни във гората!

Макар че съм ви непозната –

още чужденка за този лес,

приносител съм на чудна вест.

Чух, ще има избори у вас

за нова, по-достойна власт.

Сред кандидатите безбройни,

безспорно е, сте най-достойни!

Да,  Козелът, вашият водач,

не е като Елена - "Рогач"!

Козите всеки уважава.

На вас се падат чест и слава!

Така Хиената поквари

ума на тези бедни твари.

След туй отби се при Сърните

и тук повтори тя лъжите,

че е Еленът най-достоен,

прочут навред с духа си боен,

с осанка горда, с красота

и роден нарочно за властта.

Не е като Козела гаден,

надут, неук, вонящ и гладен...

С лъжи Елена тя  омая,

с Козела скара ги накрая.

До вчера - пример за другарство,

днес вече  - жертви на коварство,

те превърнаха се в зверове

и дори в заклети врагове…

А докато те враждуват,

оплюват се, или воюват,

тук, в  спокойната на вид гора,

тихо, тихо се смени властта.

Сдоби се със  царския венец

самозванец подъл – чужденец.

Пи-ар бе хитрата Хиена,

за интриги  тук внедрена.

 

„Разделяй братя и владей!”  -

девиз на не един злодей

от миналото, а и днес,

владял народа ни злочест.

Но не за подлото коварство

на чуждите говоря аз.

Боли, че братство и другарство

ний често жертваме за власт!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво, Гени!
    Толкова истинско и искрено си го написала и много поучително!
    Какви неща се случват в спокойната на вид гора?
    Лека седмица ти желая!
    Успех и късмет!
  • По хубаво описание на времето в което живеем,до сега не бях прочела!Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ви, Ели, Виктор, Ани, Миме! Да, актуално е, за съжаление!
  • Актуално звучене!
    Поздрав!
  • здравей! Хареса ми. Съвсем актуално имного поучително.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...