28 окт. 2011 г., 21:23

Разделяй и владей/басня

910 0 7

В държавната гора обширна

живееха си кротко, мирно –

като мили братя и сестри –

стадо нежни, пъргави Сърни

с водача си Елен – добър, но строг

и Козелът – снажен, виторог,

водач на стадото си от  Кози –

дружки смели, мили и добри.

Живееха добре, задружно.

Услужваха си, щом е нужно.

Тревица заедно пасяха

и заедно се веселяха.

Дружно те посрещаха  скръбта,

дружни бяха после в  радостта.

Да, те бяха от различен род,

но сред горския добър народ

живееха си те сплотено,

тихо, кротичко и почтено.

Ала  случи и с  тях бедата!

Домъкнала се бе в гората

коварна чужденка – Хиена -

свадлива, много непочтена,

злобна, нагла и крадлива,

и интригантка  бе лъжлива…

Та, щом в гората тя пристигна,

коварната си цел постигна -

дружбата красива  да смути

между тези  съседи добри.

С усмивка хитра на устата

потропа първо на вратата

на нашите Кози игриви:

- Привет на вас, благочестиви

и най-достойни във гората!

Макар че съм ви непозната –

още чужденка за този лес,

приносител съм на чудна вест.

Чух, ще има избори у вас

за нова, по-достойна власт.

Сред кандидатите безбройни,

безспорно е, сте най-достойни!

Да,  Козелът, вашият водач,

не е като Елена - "Рогач"!

Козите всеки уважава.

На вас се падат чест и слава!

Така Хиената поквари

ума на тези бедни твари.

След туй отби се при Сърните

и тук повтори тя лъжите,

че е Еленът най-достоен,

прочут навред с духа си боен,

с осанка горда, с красота

и роден нарочно за властта.

Не е като Козела гаден,

надут, неук, вонящ и гладен...

С лъжи Елена тя  омая,

с Козела скара ги накрая.

До вчера - пример за другарство,

днес вече  - жертви на коварство,

те превърнаха се в зверове

и дори в заклети врагове…

А докато те враждуват,

оплюват се, или воюват,

тук, в  спокойната на вид гора,

тихо, тихо се смени властта.

Сдоби се със  царския венец

самозванец подъл – чужденец.

Пи-ар бе хитрата Хиена,

за интриги  тук внедрена.

 

„Разделяй братя и владей!”  -

девиз на не един злодей

от миналото, а и днес,

владял народа ни злочест.

Но не за подлото коварство

на чуждите говоря аз.

Боли, че братство и другарство

ний често жертваме за власт!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво, Гени!
    Толкова истинско и искрено си го написала и много поучително!
    Какви неща се случват в спокойната на вид гора?
    Лека седмица ти желая!
    Успех и късмет!
  • По хубаво описание на времето в което живеем,до сега не бях прочела!Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ви, Ели, Виктор, Ани, Миме! Да, актуално е, за съжаление!
  • Актуално звучене!
    Поздрав!
  • здравей! Хареса ми. Съвсем актуално имного поучително.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...