Ventsislavus (Венцислав Жеков)
6 2
22 feb 2012, 22:56

Раздумици 

  Poesía » Otra
470 0 2

С побелели,

кратки звуци,

със ченета

от раздумици

ще те помоля

за минута-две...

и в ронливата

природа

на минутите

ще се почерпим

с по едно кафе...

 

Старостта ни -

кратка вечност,

ще разказва

по един живот

и кафето,

без да свършва,

ще е доза

кислород

във косите,

помъдрели

от предългия

вървеж...

© Венцислав Жеков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за мнението!
  • Защо е тази маниерност и в строежа на стиха, и в изразните средства? Що за "побелели кратки звуци" и "ченета от раздумици", кафето като доза кислород, помъдрели коси? Какви са изградените поетични образи, къде са внушенията? Съжалявам за изгубеното време - моето и на автора.
Propuestas
: ??:??