Feb 22, 2012, 10:56 PM

Раздумици

  Poetry » Other
609 0 2

С побелели,

кратки звуци,

със ченета

от раздумици

ще те помоля

за минута-две...

и в ронливата

природа

на минутите

ще се почерпим

с по едно кафе...

 

Старостта ни -

кратка вечност,

ще разказва

по един живот

и кафето,

без да свършва,

ще е доза

кислород

във косите,

помъдрели

от предългия

вървеж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Жеков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за мнението!
  • Защо е тази маниерност и в строежа на стиха, и в изразните средства? Що за "побелели кратки звуци" и "ченета от раздумици", кафето като доза кислород, помъдрели коси? Какви са изградените поетични образи, къде са внушенията? Съжалявам за изгубеното време - моето и на автора.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...