Ventsislavus (Венцислав Жеков)
6 2
Feb 22, 2012, 10:56 PM

Раздумици 

  Poetry » Other
471 0 2

С побелели,

кратки звуци,

със ченета

от раздумици

ще те помоля

за минута-две...

и в ронливата

природа

на минутите

ще се почерпим

с по едно кафе...

 

Старостта ни -

кратка вечност,

ще разказва

по един живот

и кафето,

без да свършва,

ще е доза

кислород

във косите,

помъдрели

от предългия

вървеж...

© Венцислав Жеков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за мнението!
  • Защо е тази маниерност и в строежа на стиха, и в изразните средства? Що за "побелели кратки звуци" и "ченета от раздумици", кафето като доза кислород, помъдрели коси? Какви са изградените поетични образи, къде са внушенията? Съжалявам за изгубеното време - моето и на автора.
Random works
: ??:??