22 февр. 2012 г., 22:56

Раздумици

611 0 2

С побелели,

кратки звуци,

със ченета

от раздумици

ще те помоля

за минута-две...

и в ронливата

природа

на минутите

ще се почерпим

с по едно кафе...

 

Старостта ни -

кратка вечност,

ще разказва

по един живот

и кафето,

без да свършва,

ще е доза

кислород

във косите,

помъдрели

от предългия

вървеж...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Жеков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за мнението!
  • Защо е тази маниерност и в строежа на стиха, и в изразните средства? Що за "побелели кратки звуци" и "ченета от раздумици", кафето като доза кислород, помъдрели коси? Какви са изградените поетични образи, къде са внушенията? Съжалявам за изгубеното време - моето и на автора.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...