Недей убиви със усмивка
в мене смелостта, да спра.
Аз имам нужда от милувка,
ти знаеш го добре това.

И колко пъти безнадеждна,
уплашена и малко зла,
при тебе идвам, обич моя,
за да получа вяра и малко топлина.

Но ти не си човекът,
с който желала бих да споделя
и радостите, и бедите.
Спри! Недей прегръща ме така!

В мен винаги ще трепва
нещо от страх, а не от страст
в нощта, когато твойто тяло
дарява мойто с топлина.

Ще искам после да те няма,
ще се обвинявам за това,
че пак била съм слаба
и мъката съм сляла с любовтта.

Ще те прегърна, тъжна,
на входната врата.
И ще желая да се гушна
в твойте мъжки рамена.

Но, не!
Защо премина безвъзвратно
границата в нощта?

Спри със свойте милувки!
Аз имам вече смелостта
да спра и свойте целувки,
помогни ми за това.

И нека всеки да преследва
ново щастие в света.
Но, моля те, недей откликва,
когато пак те призова.

                                  28.07.2003 г.