20 окт. 2007 г., 12:11

Раздвоение

1.1K 0 1
Недей убиви със усмивка
в мене смелостта, да спра.
Аз имам нужда от милувка,
ти знаеш го добре това.

И колко пъти безнадеждна,
уплашена и малко зла,
при тебе идвам, обич моя,
за да получа вяра и малко топлина.

Но ти не си човекът,
с който желала бих да споделя
и радостите, и бедите.
Спри! Недей прегръща ме така!

В мен винаги ще трепва
нещо от страх, а не от страст
в нощта, когато твойто тяло
дарява мойто с топлина.

Ще искам после да те няма,
ще се обвинявам за това,
че пак била съм слаба
и мъката съм сляла с любовтта.

Ще те прегърна, тъжна,
на входната врата.
И ще желая да се гушна
в твойте мъжки рамена.

Но, не!
Защо премина безвъзвратно
границата в нощта?

Спри със свойте милувки!
Аз имам вече смелостта
да спра и свойте целувки,
помогни ми за това.

И нека всеки да преследва
ново щастие в света.
Но, моля те, недей откликва,
когато пак те призова.

                                  28.07.2003 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....