9 sept 2007, 16:30

Раздвоение

  Poesía
1.3K 0 5
Раздвоение

Раздвоение, защо си ми необходимо!?
Изпълваш всички клетки и хормони...
Не се ли бориш с чувство мнимо?
Или пък – със повтарящи сезони?
 
Ти втурваш се и ме раздираш!
А после свиваш се във ъгъла...
Открехваш тайни и въздигаш
душата ми премръзнала...

Не търсиш ли напразно смисъла,
любимо мое раздвоение?
Поемай свойте рискове,
не чакай плахо одобрение!

Не искаш ли от мене много –
преображения, молби и липси!?
Не ме лишавай от възторга
да бъда смела, истинска!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И това ми хареса и замисли.Аз като,че повече рискувам.
    Поздрав!!!
  • Поздрав за хубавия ти стих, Павли!
  • Като си помисля само, че често много хора са раз_троени, направо съм благодарна, че аз съм само раздвоена...
  • А какво би бил животът ни без раздвоение?
    За това сме си истински... Поздрав за чудесния стих!
  • И смела си и истинска , затова стиховете са ти много хубави, мила Павлина. С обич.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...