1 nov 2020, 7:28  

Раздвоение

  Poesía
752 0 0

връхлетя през предния прозорец

внезапна, ослепителна

голяма бяла въпросителна

върху калния октомври

щъркел непоследвал ятото

дупка в роклята на лятото

убивам в мислите с лекота

безплътната мъглява птица

с топки сняг и самота

и в сърцето ми се свивам

като сбръчкана вдовица

 

окей, не е този филма

задържам, фокусирам, стихвам

остава да зимува у дома

на бунището зад хълма

ще си прави угощение

с разложена червясала храна

потеглям по-нататък пълна

с любов и отвращение

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малката Мис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...