връхлетя през предния прозорец

внезапна, ослепителна

голяма бяла въпросителна

върху калния октомври

щъркел непоследвал ятото

дупка в роклята на лятото

убивам в мислите с лекота

безплътната мъглява птица

с топки сняг и самота

и в сърцето ми се свивам

като сбръчкана вдовица

окей, не е този филма

задържам, фокусирам, стихвам

остава да зимува у дома

на бунището зад хълма

ще си прави угощение

с разложена червясала храна

потеглям по-нататък пълна

с любов и отвращение