връхлетя през предния прозорец
внезапна, ослепителна
голяма бяла въпросителна
върху калния октомври
щъркел непоследвал ятото
дупка в роклята на лятото
убивам в мислите с лекота
безплътната мъглява птица
с топки сняг и самота
и в сърцето ми се свивам
като сбръчкана вдовица
окей, не е този филма
задържам, фокусирам, стихвам
остава да зимува у дома
на бунището зад хълма
ще си прави угощение
с разложена червясала храна
потеглям по-нататък пълна
с любов и отвращение
© Малката Мис Всички права запазени