Р А З Д В О Е Н И Е

Не виждам огромен,някакъв смисъл,

толкова нахъсано да продължавам,да пиша.

"Да,ама не",замислено,си понякога викам

и продължават да се нижат моите четиристишия...

Съзнавам,че много тежко съм болен,

със симптоми на системна,коварна амнезия,

чиито бели петна постоянно,горещо ме молят,

да не преставам,да ги лекувам с поезия.

Може все пак нещо да стане,

може някой да вземе,че да разбере

моята агресия в пристъп на отчаяние

към простичките въпроси Защо,Кога,Как и Накъде...?...

30.06.2024г.гр.Свищов