24 авг. 2024 г., 10:53

Раздвоение

239 0 0

            Р А З Д В О Е Н И Е

 

Не виждам огромен,някакъв смисъл,

толкова нахъсано да продължавам,да пиша.

"Да,ама не",замислено,си понякога викам

и продължават да се нижат моите четиристишия...

 

Съзнавам,че много тежко съм болен,

със симптоми на системна,коварна амнезия,

чиито бели петна постоянно,горещо ме молят,

да не преставам,да ги лекувам с поезия.

 

Може все пак нещо да стане,

може някой да вземе,че да разбере

моята агресия в пристъп на отчаяние

към простичките въпроси Защо,Кога,Как и Накъде...?...

 

30.06.2024г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...